обула
1.
обула —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
обула
е производна форма
на обуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
2.
обула —
мин. деят. св. прич. ж. р.
обула
е производна форма
на обуя (мин. деят. св. прич. ж. р.).