обула

Речник на българския език

1. обула — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обула е производна форма на обуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обула — мин. деят. св. прич. ж. р.

обула е производна форма на обуя (мин. деят. св. прич. ж. р.).