обуздал си

Речник на българския език

1. обуздал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обуздал си е производна форма на обуздая (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обуздал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обуздал си е производна форма на обуздая (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).