обуздали

Речник на българския език

1. обуздали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обуздали е производна форма на обуздая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обуздали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обуздали е производна форма на обуздая (мин. деят. св. прич. мн. ч.).