обуздала

Речник на българския език

1. обуздала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обуздала е производна форма на обуздая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обуздала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обуздала е производна форма на обуздая (мин. деят. св. прич. ж. р.).