обуздаело

Речник на българския език

1. обуздаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обуздаело е производна форма на обуздая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обуздаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обуздаело е производна форма на обуздая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).