обуздаели

Речник на българския език

1. обуздаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обуздаели е производна форма на обуздая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обуздаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обуздаели е производна форма на обуздая (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).