обуело

Речник на българския език

1. обуело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обуело е производна форма на обуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обуело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обуело е производна форма на обуя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).