обуели

Речник на българския език

1. обуели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обуели е производна форма на обуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обуели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обуели е производна форма на обуя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).