обуел

Речник на българския език

1. обуел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обуел е производна форма на обуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обуел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обуел е производна форма на обуя (мин. деят. несв. прич. м. р.).