обувах

Речник на българския език

1. обувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

обувах е производна форма на обувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. обувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

обувах е производна форма на обувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).