обувал е

Речник на българския език

1. обувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обувал е е производна форма на обувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обувал е е производна форма на обувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обувал е е производна форма на обувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).