обува

Речник на българския език

1. обува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обува е производна форма на обувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обува е производна форма на обувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обува е производна форма на обувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).