обтривала

Речник на българския език

1. обтривала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обтривала е производна форма на обтривам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обтривала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обтривала е производна форма на обтривам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обтривала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обтривала е производна форма на обтривам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обтривала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обтривала е производна форма на обтривам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).