обтривал

Речник на българския език

1. обтривал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обтривал е производна форма на обтривам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обтривал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обтривал е производна форма на обтривам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обтривал — мин. деят. св. прич. м. р.

обтривал е производна форма на обтривам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обтривал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обтривал е производна форма на обтривам (мин. деят. несв. прич. м. р.).