обточил си

Речник на българския език

1. обточил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обточил си е производна форма на обточа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обточил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обточил си е производна форма на обточа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).