обточил е

Речник на българския език

1. обточил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обточил е е производна форма на обточа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обточил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обточил е е производна форма на обточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).