обточило
1.
обточило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
обточило
е производна форма
на обточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
обточило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
обточило
е производна форма
на обточа (мин. деят. св. прич. ср. р.).