обточило

Речник на българския език

1. обточило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обточило е производна форма на обточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обточило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обточило е производна форма на обточа (мин. деят. св. прич. ср. р.).