обточили

Речник на българския език

1. обточили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обточили е производна форма на обточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обточили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обточили е производна форма на обточа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).