обточила

Речник на българския език

1. обточила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обточила е производна форма на обточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обточила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обточила е производна форма на обточа (мин. деят. св. прич. ж. р.).