обточил
1.
обточил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обточил
е производна форма
на обточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обточил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обточил
е производна форма
на обточа (мин. деят. св. прич. м. р.).