обточил

Речник на българския език

1. обточил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обточил е производна форма на обточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обточил — мин. деят. св. прич. м. р.

обточил е производна форма на обточа (мин. деят. св. прич. м. р.).