обточело

Речник на българския език

1. обточело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обточело е производна форма на обточа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обточело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обточело е производна форма на обточа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).