обточел

Речник на българския език

1. обточел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обточел е производна форма на обточа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обточел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обточел е производна форма на обточа (мин. деят. несв. прич. м. р.).