обтегнели

Речник на българския език

1. обтегнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обтегнели е производна форма на обтегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обтегнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обтегнели е производна форма на обтегна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).