обтегнал е

Речник на българския език

1. обтегнал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обтегнал е е производна форма на обтегна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обтегнал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обтегнал е е производна форма на обтегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).