обтакал

Речник на българския език

1. обтакал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обтакал е производна форма на обтакам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обтакал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обтакал е производна форма на обтакам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обтакал — мин. деят. св. прич. м. р.

обтакал е производна форма на обтакам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обтакал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обтакал е производна форма на обтакам (мин. деят. несв. прич. м. р.).