обсякъл

Речник на българския език

1. обсякъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обсякъл е производна форма на обсека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обсякъл — мин. деят. св. прич. м. р.

обсякъл е производна форма на обсека (мин. деят. св. прич. м. р.).