обсякла

Речник на българския език

1. обсякла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обсякла е производна форма на обсека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обсякла — мин. деят. св. прич. ж. р.

обсякла е производна форма на обсека (мин. деят. св. прич. ж. р.).