обстрелвало

Речник на българския език

1. обстрелвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обстрелвало е производна форма на обстрелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обстрелвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обстрелвало е производна форма на обстрелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обстрелвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обстрелвало е производна форма на обстрелвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обстрелвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обстрелвало е производна форма на обстрелвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).