обслужил

Речник на българския език

1. обслужил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обслужил е производна форма на обслужа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обслужил — мин. деят. св. прич. м. р.

обслужил е производна форма на обслужа (мин. деят. св. прич. м. р.).