обсипел

Речник на българския език

1. обсипел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обсипел е производна форма на обсипя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обсипел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обсипел е производна форма на обсипя (мин. деят. несв. прич. м. р.).