обсекли

Речник на българския език

1. обсекли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обсекли е производна форма на обсека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обсекли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обсекли е производна форма на обсека (мин. деят. св. прич. мн. ч.).