обсегнало е

Речник на българския език

1. обсегнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обсегнало е е производна форма на обсегна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обсегнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обсегнало е е производна форма на обсегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).