обсебил си

Речник на българския език

1. обсебил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обсебил си е производна форма на обсебя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обсебил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обсебил си е производна форма на обсебя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).