обсадил

Речник на българския език

1. обсадил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обсадил е производна форма на обсадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обсадил — мин. деят. св. прич. м. р.

обсадил е производна форма на обсадя (мин. деят. св. прич. м. р.).