обряза

Речник на българския език

1. обряза — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обряза е производна форма на обрежа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обряза — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обряза е производна форма на обрежа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).