обръщал

Речник на българския език

1. обръщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обръщал е производна форма на обръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обръщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обръщал е производна форма на обръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обръщал — мин. деят. св. прич. м. р.

обръщал е производна форма на обръщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обръщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обръщал е производна форма на обръщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).