обръснело

Речник на българския език

1. обръснело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обръснело е производна форма на обръсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обръснело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обръснело е производна форма на обръсна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).