обръснела

Речник на българския език

1. обръснела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обръснела е производна форма на обръсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обръснела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обръснела е производна форма на обръсна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).