обръснат

Речник на българския език

1. обръснат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

обръснат е производна форма на обръсна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обръснат — мин. страд. прич. м. р.

обръснат е производна форма на обръсна (мин. страд. прич. м. р.).