обръснало

Речник на българския език

1. обръснало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обръснало е производна форма на обръсна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обръснало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обръснало е производна форма на обръсна (мин. деят. св. прич. ср. р.).