обръснал

Речник на българския език

1. обръснал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обръснал е производна форма на обръсна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обръснал — мин. деят. св. прич. м. р.

обръснал е производна форма на обръсна (мин. деят. св. прич. м. р.).