обръсвал

Речник на българския език

1. обръсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обръсвал е производна форма на обръсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обръсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обръсвал е производна форма на обръсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обръсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

обръсвал е производна форма на обръсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обръсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обръсвал е производна форма на обръсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).