обръгнело

Речник на българския език

1. обръгнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обръгнело е производна форма на обръгна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обръгнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обръгнело е производна форма на обръгна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).