обръгнели

Речник на българския език

1. обръгнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обръгнели е производна форма на обръгна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обръгнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обръгнели е производна форма на обръгна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).