обръгнало е

Речник на българския език

1. обръгнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обръгнало е е производна форма на обръгна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обръгнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обръгнало е е производна форма на обръгна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).