обръгнало

Речник на българския език

1. обръгнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обръгнало е производна форма на обръгна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обръгнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обръгнало е производна форма на обръгна (мин. деят. св. прич. ср. р.).