обръгнал

Речник на българския език

1. обръгнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обръгнал е производна форма на обръгна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обръгнал — мин. деят. св. прич. м. р.

обръгнал е производна форма на обръгна (мин. деят. св. прич. м. р.).