обръгвал си

Речник на българския език

1. обръгвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обръгвал си е производна форма на обръгвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обръгвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обръгвал си е производна форма на обръгвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. обръгвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обръгвал си е производна форма на обръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).