обръгвал е

Речник на българския език

1. обръгвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обръгвал е е производна форма на обръгвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обръгвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обръгвал е е производна форма на обръгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обръгвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обръгвал е е производна форма на обръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).