обръгвало си

Речник на българския език

1. обръгвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обръгвало си е производна форма на обръгвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обръгвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обръгвало си е производна форма на обръгвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обръгвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обръгвало си е производна форма на обръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).